На сутринта потегляме всички заедно с влака Romance Car To Hakone към СПА курорт, в който са ни запазили хотел. Време е да попътуваме. Последните дни домакините ни не спират да се гъбаркат с нас, че ще си мерим мъжките достойнства там, докато не разбираме за друга японска традиция. Местните ходят на баня... чисто голи. Вцепенението ни се харесва на Шозо и баща му като те увеличават броя и грубостта на шегите си, което ни изненадва още повече. Ние с Веско и Миро се познаваме от 26 години, но чак до такива интимни близости не сме стигали досега. По-късно за наше успокоение разбираме поне, че мъжете и жените са в отделни помещения. Аз решавам да отвърна на шегите им като предупреждавам Шозо в такъв случай много да внимава да не си изпусне сапунчето. Той е озадачен. Обяснявам му подробно кое е било едно от най-опасните неща в българската казарма. Шегата му харесва толкова, че до края на престоя ни я трансформираме по всевъзможни начини.
Обикалям с колело целия курорт, карам сред голф игрища, китни вилички и шикозни хотели. Вечерта отиваме с един приятен традиционен ресторант, където ям най-вкусната риба в живота си. Нарича се Sea bream и обитава само околните води, в Европа не може да се намери. Пием и хапваме подобаващо. Шозо ме светва, че си имат даже подобаваща алтернатива на сельодката. 
Същата вечер разбирам, че повечето държави си приличат по някои характерни черти. Жителите на по-големите градове навсякъде са с по-широк кръгозор и като цяло по-широко скроени, докато голяма част от жителите на малките населени места са по-комплексирани. Това не важи за всички и не слага хората под общ знаменател, но в доста случаи е вярно.
На съседната маса има подпийнала компания японци и един-двама подхвърлят шеги за гай-джиновете (чужденци - в случая ние, в зависимост от използването на думата и начина на изговаряне може просто да се обобщи като някой чужденец или като обида. Японците съвсем правилно смятат себе си за чиста и висша раса хора, но при някои се стига до крайности).
Шозо изтърпява доста време да слуша брътвежи, докато търпението му свършва и за малко не става бой. Иде му да ги натръшка всичките. Ако бяхме в България щяха да се чупят бутилки в главите на участниците до сутринта, щеше да стане едно прекрасно джамбуре. Малко ме е яд. Ако бях от Перник щях да им огъна всички железа в главите да видят те кого обиждат. Но решавам да се държа като дзен будист и да ги оставя да се разберат по техния си начин. Все пак сме в Япония. Могат да те арестуват сигурно само за това, че си се изкашлял по-силно.
Както и предполагам не се стига до крайности, аз съм доволен - хората наоколо леко шокирани, хората от персонала се извиняват около час и се кланят до земята за недоразумението. Аз предлагам няколко пъти вместо извинение, съседите от другата маса да платят сметката ни, но сервитьорите се преструват, че не говорят български.
Купихме 2 бутилки саке и продължихме купона в стаята на младоженците.
Веско беше зверски уморен от маратона ни откакто сме пристигнали и легна за следобеден сън при пристигането ни. Събуди се чак на сутринта и ме пита какво сме правили. Разказах му и като стигнах до момента, в който в една порядъчна Русия или най-малкото - в Разлог, щяхме да си хвърлим един бой, а след това да продължим да пием заедно, Веско мига невярващо, докато не разбира, че е било истина. Не може да си прости, че е изпуснал едно от трите сбивания, които са се случили в Япония през последното десетилетие. Колко пъти да казвам, че от сън спомен няма? 
Качваме се на една стара и симпатична туристическа теснолинейка, с която младоженците ни завеждат до близкия активен вулкан, през стръмни урви в планината. Навсякъде около нас е гъста гора и постоянно има табели за наличие на дивеч. Стигаме до мястото, а вулканът над нас пуши с пълна сила и мирише силно на сяра като веган, прекалил с боб.
Две любопитни китайчета междувременно ме следят вече доста време и ме снимат в гръб. Предлагам им да се снимат с мен, ако искат. Те са щастливи. В последните дни постоянно забелязвам каква атракция съм, където и да отидем. Чувствам се странен като скинар на гей парад.
Китайците не са много долюбвани тук. Отношението към тях малко е като на реститутка от жълтите павета към циганин. Може би има защо, но не ми се задълбоча по въпроса. Затова и на всеки въпрос дали съм немец отговарям утвърдително. Опитвах се да обяснявам няколко пъти в първите дни за това, че съм от страната на великия Котоошу, на любимият им йогурт и т.н., но неразбирането им ме накара да ги радвам, че са познали държавата, от която идвам. Така или иначе нашият, както и повечето самолети насам потеглят от Франкфурт или Мюнхен.
Иначе японците са много любезни, отзивчиви, отворени към останалия свят и като цяло - готини. А Шозо е най-готиния от всички тях. :) Съчетава в себе си класическия японец и западният начин на мислене, тъй като е живял и работил в Италия, където е усвоил многобройни кулинарни тънкости.
В следващите няколко дни от престоя ни обикаляме повечето забележителности на Токио, с Веско продължаваме да обхождаме и анализираме новооткритите нощни клубове и светещият искрящо вечер град с обляти от неонови светлини и реклами улици. Вечер пийваме заедно в стаята ни трите бутилки от най-вкусното уиски Jim Beam Red Stag, които съм налял в пластмасова бутилка и домъкнал в сака от България, защото няма как да открием такова тук. Вкусът му ще ми носи хубави спомени и ще ме връща обратно в хотелската стая всеки път, когато отпивам дори месеци по-късно.
В последния ден от престоя ни най-после успявам да намеря място, където отдават колела под наем. Могат да се наемат от някои хотели в града, но чак на място установявам, че само при условието да си техен гост. Pillar cafe става едно от любимите ми места, след като се съгласяват да ми предоставят. Макар колелото да е прекалено малко за мен и с една скорост, аз съм най-щастливия човек в Токио този ден. Времето е прекрасно, топло, слънцето гали кожата ми, теренът на града е равен. Нямам търпение да обиколя колкото се може повече места, да се слея с градския трафик (който изобщо не е натоварен) и да се чувствам като волна птичка. За пореден път след Париж установявам, че това е най-добрият метод за транспорт, ако искаш да обиколиш колкото се може повече места, а времето ти не е безкрайно. Вече дотолкова съм разучил всичките линии на токийското метро с всичките лъчове на различни компании, прехвърляния и пресмятания на таксите до различни станции.
Обикалям по големите булеварди, из малките кварталчета, през паркове, храмове, безброй от най-големите забележителности на града. Стигам пак до Императорския дворец, SHINJUKU GYOEN NATIONAL GARDEN, храмът Kanda myojin shrine, който е построен преди почти 1300 години и се отбивам до храмовия комплекс Meiji Jingu Shrine, скрит сред гората от 120 000 вечнозелени дървета от 365 различни вида. Преминавам покрай копието на Айфеловата кула - 333-метровата Tokyo Tower, която всички посетихме преди няколко дни и няколко пъти обикалям спиращия дъха район Asakusa с красивите си храмове, претъпкан пазар и красиви дръвчета. Минавам през централните площади и нямам търпение да стигна най-после до най-високата кула в света - Tokyo Sky Tree. Със своите 634метра тя е дори втората най-висока сграда след Бурдж Халифа. Там ме очаква изненада и потвърждение на това, че светът е малък. Тъкмо съм се запознал с друг колоездач - японски фен на Ferrari, който е брандирал всяка своя вещ и стигам до входа на внушителната постройка, когато чувам името си. Обръщам се и виждам зад себе си Веско, Миро и Елица. Разсмиваме се на случайността без уговорка да се засечем в най-големия град. Поглеждаме стотиците чакащи на опашка да влязат и се отказваме. Ще пробваме друг път, не ни се чака час-два.
Аз нямам никакво желание да се прибирам, дори когато отдавна се е стъмнило. Карам до последно и с голяма неохота стигам до Pillar cafe, за да върна колелото. Плащам наем за три часа по настояване на служителите, вместо за цял ден. Казват ми, че вместо да доплащам трябва да си поръчам напитка и храна. Все пак е заведение замислям се аз, ще доплатя чрез консумация. Поръчвам си кока кола и специалитета на заведението. Доволен съм и усмивката не слиза от лицето ми. Искам сметката преди да си тръгна, но получавам отговор - не, това е почерпка от заведението, не дължите нищо, включено е в цената. Никъде в сайта им http://pillar-cafe.net не пишеше подобно нещо, но те не се съгласяват да платя. Поредно доказателство за гостоприемството на прекрасните японци. 
На следващия ден завършва нашето приключение в този прекрасен, различен и незабравим град. Град, който за европейците е една различна вселена, град в който можеш да се изгубиш без никакъв проблем, град с който свикнах и обикнах. Токио е град, който задължително трябва да се посети, който дори да е неизменно един от най-скъпите в света, всяка изхарчена йена си заслужава. Един от най-модерните, изпреварващ Запада в почти всичко - мода, технологии, забавления. Малко преди полета хващам метрото и отивам до хотела, в който работи Шозо, за да си взема довиждане с него, защото така и не успях предишния ден, след като обикалях с колелото, а на него вече му се налага спешно да се върне на работа, дори ще му е трудбно да насмогне. Изненадан е тотално от своя aniki (брат, big brother, за какъвто ме приема накрая). Изпратил ми е по Ели цял пакет със сапуни, ще го чакам в България да го водя на баня с тях.
Още не съм си тръгнал, а вече нямам търпение да се върна отново тук - в Япония. Благодарен съм за тези дни, прекарани там, на любезните ни домакини - Ели, Шозо и неговите родители, на Миро и Елица за компанията, на родителите на Миро и Ели за това, че се забавляваха и се смяха с глас с нас.
さようなら- sayōnara!
Брат ми и съпругата му :)
Гледаме към димящия вулкан и се чудим дали ще ни залее
Отново пътуваме към следващата точка, но не пропускаме да се забавляваме всяка секунда
Докато гледаме панорамата от Tokyo tower си правим собствена кула :)
Е, понякога е малко тясно...
Другите ми двама братя.
И отново пътуваме. Усмихнати разбира се.
Пред рибния магазин има запалена скара и всеки може сам да си изпече и пробва рибата, която най-много му харесва, за да знае какво да си купи.
Пътешествието започна с прекачване от Франкфурт. Грехота е дори рано сутрин, да си в Германия и пиеш кафе...
Наздраве!
Нека купонът започне сега!
Парка около Императорския дворец
Tokyo Sky Tree - най-високата кула в света
Почти стигнах до Tokyo Sky Tree. Може би е трябвало да срещна и поговоря жестикулирайки с японеца, за да се засечем с българската компания след това.
Токио макар много голям град не може да се похвали със задръствания
Но пък можете да се повозите на рикша
Гледката на живо е уникална
Две щастливи момичета, облечени по стар японски стил в кимона, поздравяват със съвременния знак за мир.
Японските гробища се намират между сградите с жилищните квартали. Малко ужасяващо в първия момент, но много практично и може би доста по-правилно.
Красота
Токийски полицай на колело
Тук се вижда малко по-добре гледката, но на живо е още по-красиво.
Аз снимам пейзажа, а японците - мен
Баба ми на село носи същото кимоно..
Колелцето, с което овършах града.
Градски гледки
На места има такива служители, които специално спират пешеходците и помагат за безопасно излизане на автомобилите от някои сгради или хотели.
Стъмва се, а на мен все още не ми се прибира с колелото.
Цъфнали дръвчета.
Японците са винаги нащрек за заплахи, явно и там ги е страх от терористични атаки, но дори да няма възможност за такива са подготвени.
Хиляди изписани желания оставят хората с надеждата да им се сбъднат
Така изглеждат отблизо.
Това третото в средата ми харесва най-много.
В Япония не можеш да си запалиш цигарата на улицата. Има специални места за това. Но и желаещите да пушат се броят на пръсти.
В този прекрасен слънчев ден имаше много хора, легнали да си починат в градинката пред Императорския дворец. Идилия
Те тава е пешеходна пътека!
Не бих рискувал да попадна в Шиба парк. Не искам да знам какво правят с посетителите там.
Айде оправяй се!
Защо само автомобилите са имат затопляне на седалките? Японците имат повече електроника на тоалетните си чинии, отколкото има в S-класа.
Метростанцийка
Хората си имат и Статуя на Свободата.
Нищо не им липсва!
Сватбарско селфи за историята
Kanda myojin shrine
Kanda myojin shrine
Ожаднявам при тази гледка.
Обмислям как да натоваря бъчветата в самолета на прибиране
Добре де, и на една само ще съм доволен
От другата страна нещо, което не се пие.
Входът на Kanda myojin shrine
Интересна станция на метрото
Статуя на Шогун
Разходката ни единия ден беше много дъждовна и студена.
Изключително студено
Но не пречи да се правим на маймуни
Минаваме покрай вулканът Фуджи - най-високия връх в Япония със своите 3776м.
Град Хаконе
Китно хотелче в СПА курорта
Голф игрище
Не е никак лоша гледката. А спокойствието е огромно
Кафене в стара класическа каравана точно под димящия вулкан
На опашката на влака-стрела
Почти като мрежата на софийското метро.
Изглежда стряскаща, но след третия ден започнах да си обикалям сам.
Станция Ебисъ.
Няма пък!
Отиваме на клубче
Защо трябва рекламите да са стационарни?
Градската джунгла вечер
Една от линиите
Един от евтините хотели
Рано сутрин в работен ден на изхода от метрото. При нас има поток, когато пристигне метрото и затихва. Там този поток не спира постоянно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар