Веско и Миро са най-добрите ми приятели, с които се познаваме от... първи клас. Шозо успя триумфално да спечели сърцето на Ели, сестрата на Миро, а Веско 3 седмици преди сватбата ме попита - "Защо не отидем и ние?". Та съвсем ненадейно и съвсем във Весков стил - ето ни заедно с Миро, неговите родители и приятелката му Елица на сватба в Япония.
Минали са няколко дни, откакто кацнахме в Токио и все още ни е отнесено. Разстоянието, смяната на 7 часови зони, огромният културен шок, недоспиването и всичко останало са достатъчни, за да си в пълна безтегловност. Все едно си в един съвсем различен свят.
Аз нямах търпение да опитам и усетя максимално всичко от тази така различна и красива страна. Още с пристигането се заскитах по улиците. Обикалях и се наслаждавах на уредеността в този космополитен град. Автомивките са абсолютно излишни. Колите лъщят от чистота и няма как да е другояче - никъде няма прах, улиците и тротоарите блестят. Дори да търсиш с лупа около дърветата - пръст и пясък няма никъде.
Огладнял съм като звяр и това се оказва сериозен проблем. Противно на очакванията ми се оказва, че японците рядко говорят английски. Никой не може да ме упъти към подходящо място. Толкова напреднала и технологична нация очаквах да говори няколко езика. Обаче хората си произвеждат всичко и не им е нужно да си превеждат каквото и да е.
Вмъквам се в едно добре изглеждащо капанче, но се оказва, че мястото на касиера е заето от машина, където плащаш желаното ястие. Успех в разчитането на йероглифи! На въпроса ми към готвачите дали някой говори английски, те се усмихват сладко, но неразбиращо. Активизирам всичките си интелектуални способности да се справя със ситуацията. След 5 минути държа билетче за незнайно какво. Подавам го на усмихващите се господа и след малко получавам желания ориз с къри. Успял съм да запомня правилно японските завъртулки под снимките на ястията и да ги избера на машината. Много е вкусно.
Продължих обикалянето на булеварди и малки улички, докато дойде време за вечеря. Имахме покана от семейството на младоженеца - Шозо, като специален жест към Миро и Елица, които са вегетарианци, да вечеряме в прекрасен ресторант, специализиран в приготвянето на тофу ястия. Той се състоеше от отделни стаи за гостите, създадени в традиционен японски стил, така че присъстващите да се чувстват като в автентичен дом отпреди векове. Настаняването ми на ниската маса беше цяло изпитание за мен, но голямо забавление за всички останали. Чувствах се като Гъливер в страната на лилипутите особено като ми донесоха чашчиците за саке, големи колкото нокътя ми. Вечерята се състоеше от многостепенното тофу меню. Учудващо е колко видове ястия могат да се произведат от соя.
В България знаем само за сушито, но в Япония имат толкова разнообразна храна, че всеки ден пробвах всичко друго, но не и суши. Кухнята им е толкова вкусна и полезна, че човек не се нуждае от диети. Месото е в умерени количества, а по-голямата част от храната, която консумират се състои от ориз и риба, но приготвени изключително вкусно. С най-голямо удоволствие бих ял само японска храна, толкова бавно, и спокойно, колкото тях. Със сигурност всеки би си спестил цял куп здравословни проблеми само с това. Газираните напитки са изключителна рядкост. А Кока кола не никак популярна за тази нация, свикнала с всичко най-полезно от поколения. Автоматите са пълни с десетки видове студен чай, разбира се, без захар. Захарта също не е на почит в Япония.
"Какво ще пиете? Тук се плаща куверт и можеш да пиеш какъвто си искаш алкохол цялата вечер" - приканят ни милите ни домакини.
Голям автогол от страна на управата на ресторанта... Много голям!
Сестрата на Миро разказвала преди нашето идване, че ние българите много пием. И хората бяха доста любопитни да изпитат границите на трезвеността ни. Поръчаха канички със саке, което е много по-вкусно, отколкото очаквах. Около 20 градуса е и се пие доста леко. На нашенец-ракиджия сигурно ще му е прекалено блудкаво, но за мен представляваше доста приятна напитка. Изпихме ги. След по 50-тина грама нашите японски домакини порумениха бузите и се развеселиха.
Поръчахме още няколко канички, този път с греяно саке. Да пробваме и от него. То ми хареса още повече. Започнах да гаврътвам чашка след чашка от топлата течност. Отсреща ми се радваха вече със зачервени лица. И отказаха да пият вече. Ние поръчахме още две бутилки с някаква тяхна местна картофена ракия, по-силна. На мен не ми хареса, но изпих едната.
Последва някаква друга ракия от друг тип посев. Малко по-добра беше. За разредител ползвах ново количество саке.
В самолета ми беше харесала японската бира и затова поръчах няколко, за да разрешим въпроса коя е най-добра. Саке с бира е страхотна комбинация!
Изненадващо се оказва, че японците пият може би най-много бира в сравнение с другите видове алкохол. Още в самолета ме удивиха. Викам си - тези ще излязат по-големи пиячи от немците. Но се оказа, че я предпочитат, защото от нея ги хваща най-малко. Просто азиатците се напиват от раз. Бях пряк свидетел на това. Ако видят какво се случва в нашите дискотеки ще избягат ужасени.
На следващата сутрин продължих кулинарния пир на закуска в хотела. Пропуснах само европейската част от приготвеното на блок масата. Тогава все още не знаех, че това ще е може би последното ми хранене за следващите 2-3 дни.Край на II част
Продължение към III част
Страхотна гледка за закуска
Скъсаха ми се дънките на тази ниска маса
Уличен търговец
Пробвам поредното японско алкохолно изобретение
Малко по-висока сграда от мен. Но не успях да преброя етажите, за да кажа колко.
Токийска действителност
Кондомания... No comment
Candy shop!
50 cent трябва да е бил инспириран от тук за написване на песента си :)
Tokyo Girls... В този град можете да намерите всичко!
Граждани
911
Не знам целта на подобен манекен, но за мен е леко плашещ
Можете да пуснете детето си да поседне на подобни пейки, но трудно ще му обясните значението им. А може би е по-добре да знаят от малки. Всъщност те са отделни, но някой ги е подредил по този начин може би с някаква цел...
Няма коментари:
Публикуване на коментар