Теоретична обосновка

Причинно-следствено-нужна причина за съществуването на тази страница

 

Причината да направя този блог се корени в едно мое пътуване до Родопите с велосипеда.

Исках да проуча маршрут, по който да карам и накрая избрах един толкова живописен, непознат и така неизползван път в Родопите, че дори приятелите ми, живеещи в района не го знаеха, а информация в Интернет липсваше. За други колоездачи, минали и описали го дори не беше нужно да си помислям. Установих че от последните инфо като цяло почти няма за където и да е в България.

Така се запознах с Александър Караджов, който вършее из родопските сокаци надлъж и нашир пеша или с каквото намери. Неговият цветен блог, пълен с красиви снимки и обстоятелствени пътеписи ме вдъхнови да направя подобен, с който да дам идеи за разходки сред природата, които да са по възможност достатъчно описателни по отношение на туристически обекти, трудност за достигането им, срещи с местни хора и всякакви интересни случки.

Всичко това се надявам да накара повече хора да се качат на велосипед, да повярват в себе си, да излязат от парковете и да карат повече, отколкото си мислят, че могат. Или по-скоро - да спрат да не си вярват, че могат. Няма нищо по-безинтересно от това да караш колело на едно и също място. Накрая ти омръзва и го хвърляш в мазето, където най-много да зарадва някой с дупки по ръцете. Ние сами поставяме границите, в които се простираме. А имаме неограничени възможности.  

 
Мечтата ми е един ден толкова много хора в България да карат колела, че по улиците да се движат само служебни коли за разнос, а центъра на столицата да е 365 дни в годината като улица, затворена за "София диша".

И това не е непостижимо. Знам какво беше положението преди 15 години, когато колелата бяха единици, вело-сервизите бяха само няколко работилнички, а българинът смяташе, че единствено децата карат велосипеди. Тогава не съм си мислел, че съществуват велоалеи. А сега вече имаме доста, макар и недостатъчни. И знам че след 10 години вече всички ще гледат по-сериозно на колоезденето и алеите няма да се изграждат върху съществуващи тротоари, а ще са независими от пешеходци и автомобили.

Цивилизоваността на една нация се измерва точно с процентът използвани велосипеди. Улиците на всички културни държави в западна Европа са пълни с колоездачи. Дори мързеливите жители на САЩ се развиват почти успоредно с нас в това отношение.

Няма нищо срамно и толкова трудно във вътренето на педали. Отношението на повечето хора все още е снизходително и дори присмивно. Всеки казва - аз не мога. Най-лесно е да не можеш. Аз лично съм пълен антипод на велосипедист. С моите 115кг. и над 2 метра съм всичко друго, но не и аеродинамичен върху колелото, в пълен дисонанс с ниските и съсухрени колоездачи. 

Моята теория е, че няма човек, който да не може. Имам приятели, които месец, след като си купиха колело, започнаха да карат по над 100км. за ден. Зъболекарят ми първия път си изкашля дробовете след лежерно каране до Панчарево. Сега минава без проблеми по над 200км. на 41 години.

Всеки може!

И всеки, който е опитал, след това е щастлив, че го е направил.

Спортувайте и се наслаждавайте на хубавите моменти, докато сте млади. Никога не е късно да започнеш нещо хубаво, дори да си на 60. Лошото е че тогава ще си пропуснал повечето от тези хубави моменти.

В крайна сметка, ако не успея да накарам всички да се качат на колело, то поне се надявам да е приятно четенето на историите и достатъчно интересно да се пренесете на тези места, дори само от бюрото.