Едно от изтезанията, които комунистите използвали като дошли на власт, било да карат учените, пратени по лагерите да пренасят по цял ден една и съща купчина камъни от единия край на двора до другия и след това обратно. Нищо друго не можело да сломи духа им така, както това да ги превърнат в съвременници на Сизиф. Много от тях полудявали от безсмисления труд, на който били подложени и губели най-ценното, което имали - разсъдъка си.
Подобна ситуация се получава в една от най-лъскавите дестинации в света. Тунинговата кифла с подути от силикон устни трудно би се замислила колко голям ресурс е нужен да се поддържа блясъка на едно позлатено градче, построено насред пустинята, така че няма опасност да загуби много след почивка в Дубай. Но армията от много, много хиляди филипинци, индийци и пакистанци, наети да измитат пясъка, който след няколко часа е на същото място, ежедневно правят точно това. На пръв поглед не можеш да го видиш, но той е във въздуха, заедно с целия смог от супермощните автомобили, движещи се по широките, но почти винаги задръстени пътища. Кварталните улички са с по две платна в посока, селските пътища - с по 3-4, градските и междуградски - с по 5-6-7, но макар и с Ferrari, Lamborgini, Lincoln Navigator, Porsche 911, никой не ти гарантира, че ще стигнеш по-бързо от другите. Евтините, стари и малолитражни коли не са предпочитани по тези географски ширини. Нямам идея защо. Но заради смесицата от автомобилни изпарения и пустинен пясък трудно ще видите дори високи небостъргачи на няколкостотин метра от вас, а цветът на небето трудно може да бъде определен. При всички случаи не е син. По-скоро сиво-блудкаво-шльокав, ако има такъв.
За мен беше интересно предизвикателство да се кача на колело и да се опитам да покарам точно на това красиво, но с луди пътища място. Другото, с което ми предстоеше да се сблъскам бяха температурите.
Жегата е подтискаща и не е за всеки. Дори да не е лято в 7:00ч. сутринта температурата може да надскочи 40 градуса, а преди обяд вече да е над 50 градуса. Докато бях там майското слънце ежедневно караше термометъра, отчитащ само до 50 градуса да показва MAX и да отказва да работи, докато не захладнее. През нощта може да не падне под 35. Затова местните са климатизирали всичко, което могат - магазини, спирки, съблекални на басейните и спортните съоръжения и всичко останало, така че почти да не се налага да усещаш топлината. Но това може да унищожи и най-здравия имунитет, особено ако ти се налага да влизаш и излизаш от помещения с температура между 15 и 20 градуса (колкото по-ниска температура се постига, толкова по-елитно е за местните... ?!?!?). Веднъж влязох в една автобусна спирка, в която температурата беше под 10 градуса. Беше убийствено! За мен лично - повече от това да въртя педали под палещите лъчи на слънцето.
Цялата тази надпревара с Природата на човека да я подчини и пребори жегата всъщност акумулира още по-висока температура в дългосрочен план. 
Един ден се получи така, че карах колело навътре в пустинята до 14ч. без капка вода в бидончетата. Дехидратирах се до такава степен, че два дни след това се наливах с всякакви възможни течности, за да възстановя баланса.
Но стига съм изтъквал негативните страни на тази държава, така де - град. Някои сигурно вече са се отказали да четат, защото са очаквали суперлативи и въодушевление. Може да стигнем и дотам. Затова нека започнем с малко интересни факти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар