Всеки от нас понякога се е оправдавал с най-различни причини да не излезе да кара колело. Лошо време, насрещен вятър, някой приятел се е отказал да дойде, или ако сложим всичко под общ знаменател - просто ни е домързяло.
Точно затова бях удивен, когато прочетох в интернет за момче, което е изгубило напълно зрението си, но въпреки това иска повече от всичко да кара велосипед.
Павлин Митев още от дете загубва възможността да вижда заобикалящият го свят по нелеп начин при детска игра. Оттогава той не познава цветовете на сезоните или формите на заобикалящите го предмети, не вижда как капят листата през есента или зеленината на пролетта. Но обича наравно с всеки друг човек природата и желае да е сред нея колкото се може повече. Павлин ходи на преходи, катери планини и не си е помислял, че нещо може да го спре да осъществява мечтите си. Прави го дори сега, през зимата с различни групи планинари, приели го наравно с тях.
Виждал съм приятели да качват гордо снимки, че са минали през "Кончето". То е било само част от дългия преход, който Павлин е правил в рамките на ден.
Но спрях да се учудвам на всички неща, които е правил, след като ми разказа как дори е шофирал веднъж. С ръка на сърцето мога да кажа, че е една от най-лудите истории, които съм чувал някога. Той може да ви я разкаже някой път.
Нещата, които иска да изживее са много. Но това, което най-много иска е да кара колело. Звучи невероятно, но когато искаш нещо истински, намираш начин. И той е намерил решението - сдобил се е с тандемно колело - едно превозно средство, задвижвано от двама. Павлин има тренажор вкъщи и тренира, но това не му е достатъчно, защото той иска да усети вятъра в косите си, да чуе птичките, чуруликащи около него, да почувства емоцията, докато се спуска с висока скорост. Просто да е сред природата и да не се примирява с това, че не разполага с едно от най-важните сетива. Но както той самият казва - "Зрението за мен не е най-важното. Радвам се, че имам късмета да се движа и да съм активен!".
Всички имаме определени скрупули или се отнасяме с някаква доза предубеденост към останалите хора. Аз може би очаквах сляп човек да има по-голяма нужда от помощ. Павлин обаче може да промени представите ви за света. Когато му писах за пръв път във Фейсбук се чудих как изобщо има личен профил и кой ще ми отговори. Оказа се, че в днешно време човек като него не просто може да ползва интернет като всеки от нас, но и да сърфира без никакви проблеми. Живеят абсолютно самостоятелно с жена си, която също е незряща и се грижат за прекрасната си 9-годишна дъщеря. След като се запознах с тях не мога да кажа, че се различават особено от което и да е друго семейство. Може би единствено по това, че държат много повече от другите на ценните неща - разбирателство, любов, взаимопомощ, оценяване на другия човек. Двамата са опора един за друг. Сигурно това е причината Павлин да е винаги усмихнат и позитивен.
Сега е момента да отправя един апел към вас. Той не е пари или дарения като всички други, които за съжаление виждаме всеки ден.
Това, от което има нужда Павлин в момента е само да открие хора, с които да кара в синхрон велосипеда си. Независимо дали на по-кратки разстояния или не. Той има желание да кара все повече и голямата цел, която си е поставил е догодина да направи над 2000-километрова обиколка на България, за което ще са му нужни колоездачи, които са готови да се включат с него в различни етапи от начинанието му. Независимо дали сте готови на това или искате да помогнете на Павлин да се подготви за осъществяването на тази страхотна идея, можете да се свържете с него и да покарате с него. Това ще му даде тренинг и рутина за голямата цел. Всеки един човек може да бъде от помощ и двигател за сбъдване на мечтите му. А колкото повече хора се включат, толкова по-лесно ще му бъде. Павлин живее в Люлин, съвсем близо до Околовръстното шосе и това е още едно удобство за по-бързо измъкване от града с много опции за маршрути извън София.
Можете да го потърсите по телефона на номер 0896 89 5990 и във Фейсбук - https://www.facebook.com/
Ще бъдa благодарен на всеки от вас, който покара поне веднъж с него.
