Преди седмица ми се наложи да стигна с колелото ми до морето за Бреветната седмица на предизвикателствата.
Потеглих
около 18ч. в неделя след като свърших работния ден и на обяд бях в
Бургас. Няколко човека ми задаваха различни въпроси и разбрах, че
достатъчно хора искат да направят същото, затова реших да споделя моя
опит за всеки, който иска да опита.
От над 10
години четях за различни колоездачи или цели семейства, които съчетават
почивката си на морето с приключенско пътуване дотам на колело и винаги
ми се е струвало много добро и романтично хрумване.
От София
до южното Черноморие има два основни маршрута – Подбалканския път, който
е най-често използван, най-вече защото допреди няколко години нямаше
цялостна магистрала. Другият маршрут минава по стария път за морето.
Реално той е и по-лекият. Аз реших да ползвам него по няколко причини.
Основната е, че отсечката до Белово е много приятна, красива, почти без
движение и ми е любима. Минах я по светло и можех да ѝ се насладя за
пореден път. Има само едно по-сериозно изкачване от Нови хан до Вакарел,
но то е закътано, широко и се минава с удоволствие. Единственият лош
участък от пътя е от Вакарел до Ихтиман. Само там можете да видите дупки
в дупките от асфалта. Изрязвано е преди години за полагане на нов
асфалт, но така е останало. Всички колоездачи се надяваме да бъде
оправен най-после този път, но аз всеки път минавам оттам и въпреки
тънките гуми на шосейката и 115-те ми килограма не съм пукал никога гума
там.
Можете да
хапнете в центъра на Ихтиман, за да върнете силите. Минаването оттам е и
по-приятно. Околовръстното е леко депресиращо, особено в горещ ден.
Около 5км
след Ихтиман следва с. Мирово. Там също има едно леко изкачване, а след
това следва дълго спускане до Костенец. Можете да се насладите на
природата до Белово. Вече сте навъртяли около 100км. Ако не сте спирали в
Ихтиман има едно заведение вдясно, докато се движите по дефилето около
с. Габровица. Готвят вкусно и на нормални цени. Следващата спирка за
готвено ядене ще ви е чак в Пловдив, освен ако не ползвате магазинчетата
в селцата, през които минава маршрутът. В Белово пък можете да хапнете
най-вкусния и евтин сладолед, който сте опитвали. 4 топки са около
1,20лв. в едно от първите магазинчета вдясно точно преди центъра на
града.
За
съжаление оттам започва еднообразно равно чак до Чирпан. И потокът на
автомобили се увеличава драстично поне до Пловдив. При мен нощта вече
беше почти паднала и за щастие колите бяха много по-малко, така че ми
оставаше само да стъпя здраво на педалите. От тази гледна точка
вечерното потегляне, колкото и да не харесвам нощните карания, беше
много добро решение. Тази отсечка преди години ме накара да заобичам
баирите. Дълги, равни километри, при които не се случва нищо. Само
равно, горещото поле около теб и летящите автомобили. Начинаещите
колоездачи предпочитат да е равно и да няма катерения, но на всяко
катерене има дървета, завои, разнообразие и интересни гледки. Всеки път
по нещо различно.
В полето няма нищо, което да отнема вниманието ти от пътя.
11-а Божа заповед – Изключителен грешник си, ако минеш през Пловдив и не се отбиеш до Главната.
А и оттам
ти минава пътят все пак. На един светофар питах шофьорката на такси до
мен как да стигна до Тримонциум като най-добра отправна точка към
Главната, а после и към Чирпан. На следващия светофар ме започна да ме
разпитва откъде идвам и накъде съм тръгнал като с времето ставаше все
по-ентусиазирана, докато накрая не каза, че и иде да заключи таксито на
кръстовището и да си вземе колелото, за да ме придружи. Около 45 минути
отговарях на въпросите как да направи същото и тя, и изобщо как да
минава много километри. Беше интересна среща.
В Пловдив
по всяко време на денонощието можете да хапнете. Дори джънк дюнер като в
моя случай пак е нещо. В неделя около полунощ не можеш да очакваш
чудеса. Но през деня можете да усетите атмосферата и духът на този
прекрасен български град. Всичко е много по-леко, неприпряно, спокойно и
свежо. Винаги ще има някой абсолютно непознат, който да ви се усмихне
на улицата ей така без причина. Но можете да усетите колко ценно е това
само ако не ви се е случвало от години.
Винаги
можете да останете за една нощ в Пловдив и да отложите раздялата си с
един от най-хубавите градове, като по този начин се насладите максимално
на неговите красоти. Има наистина много какво да се види и места да се
посетят, но дори да си стоите просто на масичката пред което и да е
кафене, пак ще можете да попиете от магията и топлината на Пловдив.
Аз отделих
достатъчно време в града и се наложи да продължа пътя си, който минава в
посока Садово и минава през с. Поповина в посока Чирпан, който е на
около 45км. След полунощ нямаше почти никакво движение на автомобили и
буквално си карах по средата на пътя. Фаровете се виждат отдалече по
равния път без много завои, а колите се чуват от километри.
След
родния град на Пейо Яворов гледате да не се качвате на магистралата, а
продължавате по стария път за Стара Загора. Като цяло с малко изключения
настилката е добра и се кара нормално. Само в някои участъци от целия
път до морето има дупки или асфалтът е едър и грапав.
В този участък има малко изкачвания, които не са чак толкова тежки и са за по-начинаещи колоездачи.
До Стара Загора са 35км. и продължава към
Нова Загора. Можете да изберете дали да влезете в града за почивка,
нощувка или да продължите по околовръстното на града. Следва равен като
тепсия път, дълъг около 30км.
След Нова Загора започва плавно изкачване
до с. Съедиево, откъде следват две изкачвания, плюс още една лека
скакалка. После пускане до Сливенски минерални бани и на 35км от Нова
Загора е гр. Сливен.
Най-леко
можете да се настроите за дълго каране като разделите целия маршрут на
отделни секции и да следвате всяка следваща, вместо да мислите за
крайната точка. Също така можете да правите почивки във всяка една.
Много по-лесно се минава разстоянието, когато имате в главата си
35-40-километрови отсечки за превземане. По този маршрут са подредени
големи градове точно на толкова.
Аз се бях
подготвил с едно спасително фолио за 4лв. от Декатлон, което е много
малко на обем, но във Франция се убедих, че върши чудеса и дори да ти се
доспи насред нищото, просто лягаш някъде, завиваш се и дори при нулеви
температури задържа топлината на тялото ти по-добре от родопско одеяло.
Така и не
го използвах, но първите слънчеви лъчи се появиха над Нова Загора и
тогава ме налегна сериозна дрямка. В полусън изкарах до Сливен, където
ме чакаше моят приятел Здравко Христов, който беше станал рано, за да ме
придружи до Бургас. Не исках да го карам да ме чака, затова и
продължих. Не ви препоръчвам да карате в подобно състояние. Чак по-късно
установих, че имам спомен само от няколко момента през тези километри.
В Сливен
се настанихме в една баничарница за закуска, където поспах 15 минути. Не
бях вярвал дотогава на други колоездачи, че за 15 минути се наспиват
при дълги маратони или поне си мислех, че организмите ни не са
съвместими, но се оказа, че тези 15 минути ме ободриха сериозно. 55км до
Карнобат с компания се вземат значително по-лесно. Единствено
обърналият се срещу нас вятър и много натовареният трафик се опитваха да
развалят настроението ни, но не им се получаваше, защото беше пекнало
слънце, което най-после ми позволи да сваля всички якета, термо блузи,
крачоли и ръкави, които бяха натъпкани по джобовете на джърсито. Все пак
през нощта дори лятото си е доста хладно и е много по-леко като се
отървеш от толкова много неща по себе си.
Половината
отсечка до Карнобат е равна, но после следват няколко изкачвания. След
Карнобат има около 25 километра до Айтос, които са подобни, но преди
Айтос има много дълго спускане. Там ни чакаше Иван Желев от Поморие,
който малко след това продължи със Здравко по баирищата в близост, а аз
минах последните леки качвания преди спускането към Бургас.
Маршрутът е
изключително лек. Общата положителна денивелация е 2000м за 430км,
което позволява приятно и леко каране. Аз го взех за почти 14:30 часа.
Каране + 3:30 часа почивки и раздумки.
Сигурен
съм, че в България има много колоездачи, способни да го вземат за под
14:30 часа с почивките, но в крайна сметка важното е човек да се
наслаждава на колоезденето, така че е хубаво всеки да планира карането
си според личните възможности. Не се пресилвайте.
Другият
маршрут по Подбалканската линия, който минава през Саранци, Пирдоп,
Карлово, Казанлък и се слива през Сливен по същия маршрут е по-тежък, с
много повече и по-сериозни катерения. Той също е много живописен,
особено в частта си до Розино и Кърнаре, но когато и да съм минавал
оттам, винаги е бил много натоварен откъм автомобили и камиони, затова
гледам да го избягвам.
Шофьорите
след Сливен ми направиха много лошо впечатление. По какъвто и начин да
карахме, те минаваха много близо. Дори камионите, които обикновено ни
изпреварват на няколко метра разстояние. Здравко каза, че шофьорите
около Казанлък са още по-невъзпитани и не се съобразяват с колоездачите.
Иван го бяха блъснали младежи на 3 Март сутринта на път за Шипка по
главния път.
Заради
това предпочитам и препоръчвам описания от мен маршрут. Само трябва да
прецените според личните си възможности за колко време можете да се
справите. В краен случай можете да си вземете също едно фолио и да
решавате на момента.
Питаха ме
дали съм карал по магистралата. Освен че е забранено движението на
колоездачи по магистралата, това е най-скучното, неполезно и еднообразно
нещо, което можете да направите. Дишате много повече вредни изпарения,
гледате само асфалт и автомобили, свирка ви почти всеки, който мине
покрай вас, времето минава много по-бавно и настройвате още повече
шофьорите против колоездачите. Няма нито едно плюс, който да наклони
дори с малко везните към колоезденето на магистрала.
Всеки с
малко повече въображение може да си начертае различни от тези маршрути,
дори и по-дълъг. Това са двата основни, но най-важно е да изпитвате
удоволствие от колоезденето, накъдето и да потеглите.
Весело и слънчево лято на всички!
