2015-та е към края си и вече спокойно мога да я нарека годината на колоезденето, но не само. Беше една страхотна година. Първа като рандоньор-бреветчия-маратонец. Допреди няколко месеца не бях минавал повече от 200км. С повече желание, не толкова с непосилни усилия изкарах всички възможни дистанции - 300, 400, 600, 1000 и 1200км, стигнах до най-големия бревет - Париж - Брест и завърших в ТОП 10 на българските коломаратонци.
Но не всички гореизброени цифри са важни. Важното бяха всички прекрасни места и хора, които срещнах през тези 10 000км. Французи, гърци, бразилци и много други, но най-вече българите, с които карахме рамо до рамо, потяхме се и се смяхме на шегите си. Повечето хора казват - трябва да си поне малко луд, за да го правиш. Според мен пък трябва да си доста луд, за да пропуснеш всички тези моменти.
Като се върна назад към началото на годината и ми се струва, че събитията са се случили преди цяла вечност. Бях на Червения площад, разхождах се около Айфеловата кула, пих немски бири в любимата Германия, виенско кафе в столицата на Австрия (не тази с кенгурата, както смятат американците), посетих много непознати места в България (а аз съм обикалял доста). Завърших с отличен магистратура. Направиха грешката да ме вземат за кум. Снимах се във филм. Верните ми приятели са си все същите. И диващините, които вършим през свободното време са си същите. Имах късмета да ме изберат да пиша статии през малкото ми останало свободно време за прекрасния сайт velocafe.bg, чиито цели съвпадат с моите - да се популяризира колоездачният спорт и все повече хора да позват велосипедите си за спорт и транспорт.
В крайна сметка не е от значение какво ще ти каже този или онзи. Не трябва да чакаш предзнаменования или съдбата да се нареди успешно спрямо теб. Няма значение дали за маите светът свършва или започва сега. От нас зависи да направим живота си по-добър, а света ни прекрасно място за обитание с делата, копнежите и усилията си.
Просто трябва да си го поставим за цел.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
