На колело без извинения. Или нови измерения на колоезденето в България.

Всеки от нас понякога се е оправдавал с най-различни причини да не излезе да кара колело. Лошо време, насрещен вятър, някой приятел се е отказал да дойде, или ако сложим всичко под общ знаменател - просто ни е домързяло. 

Точно затова бях удивен, когато прочетох в интернет за момче, което е изгубило напълно зрението си, но въпреки това иска повече от всичко да кара велосипед.

Павлин Митев още от дете загубва възможността да вижда заобикалящият го свят по нелеп начин при детска игра. Оттогава той не познава цветовете на сезоните или формите на заобикалящите го предмети, не вижда как капят листата през есента или зеленината на пролетта. Но обича наравно с всеки друг човек природата и желае да е сред нея колкото се може повече. Павлин ходи на преходи, катери планини и не си е помислял, че нещо може да го спре да осъществява мечтите си. Прави го дори сега, през зимата с различни групи планинари, приели го наравно с тях. 

Виждал съм приятели да качват гордо снимки, че са минали през "Кончето". То е било само част от дългия преход, който Павлин е правил в рамките на ден.

Но спрях да се учудвам на всички неща, които е правил, след като ми разказа как дори е шофирал веднъж. С ръка на сърцето мога да кажа, че е една от най-лудите истории, които съм чувал някога. Той може да ви я разкаже някой път.

Нещата, които иска да изживее са много. Но това, което най-много иска е да кара колело. Звучи невероятно, но когато искаш нещо истински, намираш начин. И той е намерил решението - сдобил се е с тандемно колело - едно превозно средство, задвижвано от двама. Павлин има тренажор вкъщи и тренира, но това не му е достатъчно, защото той иска да усети вятъра в косите си, да чуе птичките, чуруликащи около него, да почувства емоцията, докато се спуска с висока скорост. Просто да е сред природата и да не се примирява с това, че не разполага с едно от най-важните сетива. Но както той самият казва - "Зрението за мен не е най-важното. Радвам се, че имам късмета да се движа и да съм активен!".

Всички имаме определени скрупули или се отнасяме с някаква доза предубеденост към останалите хора. Аз може би очаквах сляп човек да има по-голяма нужда от помощ. Павлин обаче може да промени представите ви за света. Когато му писах за пръв път във Фейсбук се чудих как изобщо има личен профил и кой ще ми отговори. Оказа се, че в днешно време човек като него не просто може да ползва интернет като всеки от нас, но и да сърфира без никакви проблеми. Живеят абсолютно самостоятелно с жена си, която също е незряща и се грижат за прекрасната си 9-годишна дъщеря. След като се запознах с тях не мога да кажа, че се различават особено от което и да е друго семейство. Може би единствено по това, че държат много повече от другите на ценните неща - разбирателство, любов, взаимопомощ, оценяване на другия човек. Двамата са опора един за друг. Сигурно това е причината Павлин да е винаги усмихнат и позитивен.

Сега е момента да отправя един апел към вас. Той не е пари или дарения като всички други, които за съжаление виждаме всеки ден.

Това, от което има нужда Павлин в момента е само да открие хора, с които да кара в синхрон велосипеда си. Независимо дали на по-кратки разстояния или не. Той има желание да кара все повече и голямата цел, която си е поставил е догодина да направи над 2000-километрова обиколка на България, за което ще са му нужни колоездачи, които са готови да се включат с него в различни етапи от начинанието му. Независимо дали сте готови на това или искате да помогнете на Павлин да се подготви за осъществяването на тази страхотна идея, можете да се свържете с него и да покарате с него. Това ще му даде тренинг и рутина за голямата цел. Всеки един човек може да бъде от помощ и двигател за сбъдване на мечтите му. А колкото повече хора се включат, толкова по-лесно ще му бъде. Павлин живее в Люлин, съвсем близо до Околовръстното шосе и това е още едно удобство за по-бързо измъкване от града с много опции за маршрути извън София.

Можете да го потърсите по телефона на номер 0896 89 5990 и във Фейсбук - https://www.facebook.com/pavlin.mitev.96

Ще бъдa благодарен на всеки от вас, който покара поне веднъж с него.

На гости в Дубай

Едно от изтезанията, които комунистите използвали като дошли на власт, било да карат учените, пратени по лагерите да пренасят по цял ден една и съща купчина камъни от единия край на двора до другия и след това обратно. Нищо друго не можело да сломи духа им така, както това да ги превърнат в съвременници на Сизиф. Много от тях полудявали от безсмисления труд, на който били подложени и губели най-ценното, което имали - разсъдъка си.

Подобна ситуация се получава в една от най-лъскавите дестинации в света. Тунинговата кифла с подути от силикон устни трудно би се замислила колко голям ресурс е нужен да се поддържа блясъка на едно позлатено градче, построено насред пустинята, така че няма опасност да загуби много след почивка в Дубай. Но армията от много, много хиляди филипинци, индийци и пакистанци, наети да измитат пясъка, който след няколко часа е на същото място, ежедневно правят точно това. На пръв поглед не можеш да го видиш, но той е във въздуха, заедно с целия смог от супермощните автомобили, движещи се по широките, но почти винаги задръстени пътища. Кварталните улички са с по две платна в посока, селските пътища - с по 3-4, градските и междуградски - с по 5-6-7, но макар и с Ferrari, Lamborgini, Lincoln Navigator, Porsche 911, никой не ти гарантира, че ще стигнеш по-бързо от другите. Евтините, стари и малолитражни коли не са предпочитани по тези географски ширини. Нямам идея защо. Но заради смесицата от автомобилни изпарения и пустинен пясък трудно ще видите дори високи небостъргачи на няколкостотин метра от вас, а цветът на небето трудно може да бъде определен. При всички случаи не е син. По-скоро сиво-блудкаво-шльокав, ако има такъв.

За мен беше интересно предизвикателство да се кача на колело и да се опитам да покарам точно на това красиво, но с луди пътища място. Другото, с което ми предстоеше да се сблъскам бяха температурите.

Жегата е подтискаща и не е за всеки. Дори да не е лято в 7:00ч. сутринта температурата може да надскочи 40 градуса, а преди обяд вече да е над 50 градуса. Докато бях там майското слънце ежедневно караше термометъра, отчитащ само до 50 градуса да показва MAX и да отказва да работи, докато не захладнее. През нощта може да не падне под 35. Затова местните са климатизирали всичко, което могат - магазини, спирки, съблекални на басейните и спортните съоръжения и всичко останало, така че почти да не се налага да усещаш топлината. Но това може да унищожи и най-здравия имунитет, особено ако ти се налага да влизаш и излизаш от помещения с температура между 15 и 20 градуса (колкото по-ниска температура се постига, толкова по-елитно е за местните... ?!?!?). Веднъж влязох в една автобусна спирка, в която температурата беше под 10 градуса. Беше убийствено! За мен лично - повече от това да въртя педали под палещите лъчи на слънцето.

Цялата тази надпревара с Природата на човека да я подчини и пребори жегата всъщност акумулира още по-висока температура в дългосрочен план.

Един ден се получи така, че карах колело навътре в пустинята до 14ч. без капка вода в бидончетата. Дехидратирах се до такава степен, че два дни след това се наливах с всякакви възможни течности, за да възстановя баланса.

Но стига съм изтъквал негативните страни на тази държава, така де - град. Някои сигурно вече са се отказали да четат, защото са очаквали суперлативи и въодушевление. Може да стигнем и дотам. Затова нека започнем с малко интересни факти.

Продължение във втора част... 

На гости в Дубай - втора част

Дубай е столицата на едно от седемте емирства, обединени през 1971г. от шейхът на Абу Даби - Зайед бин Султан Ал Нахаян под името Обединени Арабски емирства, след като обявили независимост от Великобритания. Абу Даби притежава 80% от нефта в ОАЕ и наследниците на династията, управляваща тяхното емирство е президент на държавата, чиято обща територия е по-малка от тази на България.

Най-високата сграда в света Бурдж Дубай, висока 828м. бързо сменя името си с Бурдж Халифа още при откриването й през 2010г., след като година по-рано Дубай са пред фалит, заради построяването на палмовите острови по време на Световната икономическа криза и взема заем $10 млрд. от Абу Даби и синът на гореспоменатият основател - настоящия емир на Абу Даби Халифа ибн Зайед ал Нахаян. Има вероятност той да не е взел само името, а и самата сграда. Което скоро няма да притеснява емира на Дубай, понеже съревнованието кой да построи най-високата сграда в света през последното десетилетие тече с пълна сила. Преди година видях най-високата кула в света и втора най-висока сграда засега - Sky Tree в Токио с нейните 634 метра, която дори липсва в някои класации. Това говори красноречиво за неактуалността им и непрекъснатото строене на нови и нови небостъргачи. Манията за величие, завладяла и Саудитска Арабия ги накара да започнат строеж на Kingdom tower, висока над 1км., но Мохамед бин Рашид ал-Мактум - емирът, превърнал за две десетилетия от малко рибарско селище Дубай в световна сила, не може да преглътне това и вече има готов дизайн на още по-висока сграда, която при това да е готова почти по същото време преди Dubai World Expo 2020. Но какво ли ще направи, след като японците са планирали Sky Mile Tower, висока 1700м. просто не искам да мисля, но до 2045г. все още има време да реши.

Същият този емир обича да е най- във всичко. В Дубай се намира най-големия мол в света Dubai Mall, намиращ се в същата тази кула Burj Khalifa - 600 магазина, 22 кино зали, ледена пързалка с олимпийски размери, автомати за злато, модна улица, два огромни водопада, аквариум с над 33 000 морски обитатели - акули, скатове и т.н. с огромната витрина, през която посетителите ги наблюдават, разбира се включена в Книгата на рекордите Гинес като най-големия акрилен панел в света.

Отвън пък има огромен парк и прекрасни танцуващи фонтани, синхронизирани по незабравим начин с музиката, която се включва на всеки половин час. Аз видях и заснех няколко от шоутата.

Докато обикалях града с колело първия ден, реших да видя водопадите, оставих го за малко на улицата, качих се до ескалаторите, водещи към мола в един климатизиран тунел, започващ от близката метростанция и се започна едно пътуване... На втория километър се отказах, защото бях се подписал на декларация, че ще трябва да заплатя 8000лв. за велосипеда, ако нещо се случи с него. Престъпност в Дубай почти няма, но почти всяко пътуване в чужбина през последните години е ознаменувано с кражба на колелата на приятели и то е най-белите държави, така че си имам едно наум.

То беше проста карбонка с монтаж Tiagra, но цените на колелата там са по 2-3 пъти по-високи, отколкото в Европа. Взех я малко след пристигането ми от един луксозен магазин за велосипеди. За щастие следващите два дни - петък и събота бяха почивни, така че с един наем имах на разположение велосипед за три дни. Благодарих на консултанта и се качих на колелото, а той със странен поглед ме попита къде съм паркирал. Обясних му, че ще се прибера на ход до квартала в пустинята, без дори да му казвам, че преди това възнамерявам да обиколя града. Тогава все още нямах представа, че пътищата им са по-опасни дори от румънските. Последваха 15-минутни увещавания и обяснения какъв риск поемам, в един момент предложи сам да ме закара докъдето му кажа. Накрая като видя, че няма смисъл просто влезе в магазина и се върна с една каска, която ми даде да ползвам, плюс гореспоменатата квитанция и ме отпрати с печален поглед. Магазинът наистина беше в нищото и за да стигна докъдето и да било се налагаше да потегля по булевард с 5-6 платна в посока. По-късно щях да разбера, че един от най-известните колоездачи в Дубай е издъхнал, блъснат същия ден от автомобил. Когато се возих с автомобил през следващите дни разбрах колко опасно е да се кара колело по голяма част от пътищата им, което обаче по никакъв начин не означава, че един колоездач няма къде да упражнява любимия си спорт.

Доста от автомобилите на дубайската полиция са Bugatti Veyron, Ferrari FF, Lamborghini Aventador, Aston Martin One-77, Bentley Continental GT, Porsche Panamera, BMW i8s и други. Как да не поискаш доброволно да те арестуват? Макар че подобни коли са нормална гледка, а най-луксозните автомобили, които сме виждали, там съставляват по-голямата част от автопарка на емирството.

За съжаление не успях да видя цялата им армада, насочих се към плажа, където бях много приятно изненадан от много красива и широка велоалея, криволичеща покрай брега. До нея имаше мека цветна пътека за тичане, а наоколо други спортни съоръжения. Хората бяха помислили за всичко. Насладих се известно време на танца на многобройните и разноцветни хвърчила на кайтовете до плажа Джумейра и се насочих към нови места за разглеждане.

В Дубай освен многото магазини, има специален пазар за злато, а 40% от продажбите на злато в света се извършват в този град или годишно - над 70 млрд. долара.

Там се намират най-големите увеселителни паркове, а също така в момента се строи най-голямото виенско колело в света. Като минах оттам беше готово наполовина.

Като говорим за строежи - 1/4 от крановете в света се намират в Дубай или другояче казано - 24%. Когато разглеждаш Дубай можеш да видиш три неща - пустиня, небостъргачи и между тях - кранове (те са навсякъде). Планира се и построяването на първия 3D небостъргач. Всичко това, постигнато с труда на стотици хиляди азиатски работници от Индия, Бангладеш, Пакистан, Филипините, които работят като роби срещу еквивалента на 500лв., с които успяват да преживеят някак с високия стандарт на живот в това живописно място и да изпратят на роднините си някаква сума. Виждах ги сутрин, натоварени в автобуси като тези на Кремиковци, пътуващи унили, ни живи, ни умрели към работното си място, независимо дали е петък или събота, когато са почивните дни в арабските държави. Също толкова голям е и обслужващият персонал пак от същите държави, които ти говорят на "сър" и се чувстваш като господар, особено ако си с бял цвят на кожата или още по-добре - арабин. Ако работиш с няколко човека на една и съща позиция в една и съща фирма, всеки един ще получава различна заплата в зависимост от това откъде идва. А класацията е - арабин, западноевропеец или американец, източно-европеец и т.н. Всъщност грешка - надали има работещ арабин. Неслучайно има толкова много чужденци. 

 

Оказах се в Дубай по време на Рамадан, когато мюсюлманите не ядат и пият от изгрев до залез слънце. Със същото са длъжни да се съобразяват и останалите, но на местата за хранене в моловете бяха измислили интересен приом за заобикаляне на тази забрана. 

Друг интересен факт е, че само 15% от населението на Дубай са местни. Останалите 85% са чужденците, чийто ръце и мозък работят за дубайците. Повече от половината жители са индийци, а ако влезете в супермаркет като Карфур например ще видите такъв расов микс, който не може да се срещне никъде по света.

Средната възраст в емирството е 27 години.

Всъщност аз самият попаднах там покрай моя приятел Петър, който от известно време живее със семейството си в Дубай и работи като строителен инженер в австрийска фирма, занимаваща се с кофражи на небостъргачи, включително и новият рекордьор по височина.

Той самият нямаше търпение му отида на гости и да покараме колела, заедно с неговите колеги и шефове в почивните им дни.

Велоалеи в Дубай почти няма. Има такива само на определени места, за да се ползват за разпускане или спорт. Велосипедът изобщо не се разглежда като вид транспорт по тези места. И логично - метеорологичните условия не го позволяват. Работниците само го използват.

Това обаче по никакъв начин не означава, че не е помислено за колоездачите. Близо до центъра на града е построена велописта, която представлява доста широк асфалтиран път с дължина около 10км., изграден в кръг и с паркинг за автомобили. Стотици колоездачи рано сутрин отиват да карат там, а през почивните дни са още повече. Аз се включих в петък, първия ден от уикенда, заедно с групата Dubai roadsters - около 200 колоездача със супер яки колела и екипировка. Зад толкова голяма група дори с висока скорост ти се налага повече да ползваш спирачките, отколкото педалите. На третата обиколка ме помолиха да напусна, защото карам без каска, която бях преотстъпил на Пешо, затова дадох газ да карам пред пелотона.

Към същата група трябваше да се присъединят колегите и шефовете му, но го бяха отложили за фирмено каране на следващия ден, което никак не ме зарадва, понеже за да спортуваш в Дубай ти се налага да станеш още по тъмно, при положение, че там се развиделява доста рано. А предната вечер откарахме около барбекюто с международна група приятели на Петър до около 2:00ч., което означаваше да спим два часа.

Да спортуваш каквото и да било го правиш най-късно до 10 сутринта или когато се стъмни, което не е добра опция за нашия спорт. Но във всеки жилищен комплекс, където живеят по-белите хора има басейни, тенис кортове, футболни, волейболни игрища и какво ли още не, така че човек може да разнообразява. Трябва да си супер мързелив, за да не спортуваш в свободното си време.

Същия ден прекарахме в Абу Даби - не толкова лъскаво емирство, но по-чисто, спретнато и някак по-земно. Живеещите в Дубай често го посещават, но не толкова да разгледат като нас пистата на Formula 1 или Ferrari World, колкото да се заредят с евтин алкохол за няколко седмици напред. Тук цените са почти като в България, отгоре на всичкото можете да си купите Водка Флирт с повече вкусове, отколкото има у нас, както и много други наши марки спиртни напитки.

Прибирането оттам в 2 през нощта означаваше нещо познато - отново ще имаме твърде малко за спане, преди да отидем да караме на познатия велопарк. С удоволствие щях да го пропусна, но не ми дадоха и да си помисля за това.

На сутринта се запознах с мултикултурната група на компания DOKA - събрани от цял свят. Европейците бяха много сериозни колоездачи, дори 60-годишният австриец караше като състезател. Филипинците бяха доста интересна група - всички дребнички, облечени с по-скъпи екипи от участниците в Tour de France, а колела като техните не съм виждал в България. Всичко това, плюс максималните усилия, които полагат по време на каране, макар и криещи се зад групата - само и само, за да впечатлят шефовете си, които карат просто за удоволствие. 

На този фон за цялата група съм изглеждал доста абсурдно - облечен като тръгнал до магазина с баскетболните маратонки, без каска и т.н. Скептичността им беше приключила, когато дойде наш ред да застанем пред двете редици колоездачи с германския им шеф, който е легенда в града. Той не искаше да покаже слабост пред служителите си като поиска смяна от каращите зад нас. Така карахме няколко обиколки, докато един по един не окапаха всички и не останахме сами.

За мое учудване след карането ми споделиха, че в пустинята Al Qudra има още по-хубав и голям велопарк, към който потеглихме. Нямах търпение да го пробвам. Общата му дължина беше 100км., а в началната точка също има голям паркинг със съблекални, душове, изстудяващи машини за минерална вода на разположение на всеки да утоли жаждата и да си напълни бидончетата. Жалко, че я видях чак накрая, когато бях карал няколко часа в парещата жега. Кожата ми беше изгоряла и станала на балончета, които можеш да спукаш. 

 

Не остана време да покарам в другите обособени за колоездене места в Дубай - Al Whatba Cycle Park, Mushrif Park Dubai, Jebel Hafeet, байкърския им парк - Hatta Trails и най-вече по пистата на Formula 1 - Yas Marina Circuit и Dubai AutoDrome, които в определени часове са отворени само за ползване от велосипедисти. Може би някой от вас ще има този шанс.

Цялото това преживяване ми довя може би за пръв път голяма липса на дома. Това да мога да изляза да карам колело по което време ми хрумне, независимо от сезона. Да мога да въртя педалите по всяко време на денонощието или пък цяло денонощие, както много пъти сме правили в България.

Условията за спорт в Дубай са прекрасни, но с ограничения. Нямах търпение да се прибера и да изкатеря някой връх, да видя зеленина или просто някое хълмче, но все пак по-високо от дюна. 

Благодаря за гостоприемството, Пешо, Раде и Марти :)